img
Home / Крими / Ревизия на стари дела може да прати Очите за дълго на топло

Ревизия на стари дела може да прати Очите за дълго на топло

/
/
/
Сподели с приятели в социалните мрежи
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Ще има ли ревизия на съмнителни стари съдебни дела, свързани с Димитър Желязков-Очите ? Това е въпросът, който чака своя отговор след като видният наркобос се озова в следствения арест на „Г. М. Димитров” в столицата, пише „Трафикнюз“.

Желязков в момента се разследва като тартор на разбитата през август миналата година група за рекет, палежи, изнудване и разпространение на дрога. Още преди екстрадирането на Очите от Турция у нас на 15 февруари зам.-главният прокурор Иван Гешев обясни, че това разследване е пред приключване.

„Събрани са всички доказателства и са извършени всички възможни действия за приключване на делото. Предстои предявяване на окончателни обвинения на всички лица, които са привлечени към наказателна отговорност по това дело и предявяване на делото, т.е. запознаване с материалите по делото от обвиняемите и защитниците“, каза тогава Гешев.

Според криминалисти Очите ще има много по-големи проблеми с правосъдието, ако се проверят стари дела, за които има подозрения, че са решени в негова полза чрез корумпирани магистрати и следователи.

За несебърския Дон Корлеоне винаги е имало съменния, че разполага със солиден чадър, както в органите на реда, така и в Темида.

С най-скандална слава в това отношение е вече бившият следовател Иван Христов-Камбоджанеца, който в момента е хотелиер. За него се смята, че има решителна намеса в много знакови дела, свързани с Очите.

Христов беше окончателно освободен в края на миналата година от съдебната система поради несъвместимост. Причината за решението на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) беше, че той е упражнявал и търговска дейност – управлявал е барове и ресторанти по морето, а това е забранено от Закона за съдебната власт.

Отделно следователят беше обвинен в злоупотреба със служебното си положение след стрелбата срещу Димитър Желязков в Слънчев бряг през 2016 г. , при която загина охранител, а Очите беше тежко ранен.

Последвалите обвинения за разпънат над Очите чадър от ченгета и магистрати накараха лично главният прокурор Сотир Цацаров да се заеме със случая. При направената проверка се изясни, че като единствен представител на Националната следствена служба в Несебър Христов е абониран за всички разследвания срещу Очите. Макар при повечето от тях да са налице сериозни доказателства и показания на свидетели, до обвинения по правило не се стига, коментираха тогава криминалисти. Подобно съвпадение от своя страна докара на Камбоджанеца прозвището Следователя на Митьо Очите.

Малко след намесата на Цацаров срещу Иван Христов бе повдигнато обвинение за заплахи и принуда над полицаи. Повод стана екшън, разиграл се пред бар „Вира Тики“, собственост на съпругата на Камбоджанеца. Малко след полунощ на 6 юни 2016 г. немски турист се скарва с персонала и си тръгва, заплашвайки да извика полиция. На няколко метра по алеята пред бара го настига Христов и го напръсква със спрей, а след това няколко човека го пребиват. При пристигането на полицаите към тях се приближава Камбоджанеца и грубо им нарежда как да манипулират случая в докладите си. Служителите на реда обаче не се поддават на натиска и подават сигнал до своя шеф.

Паралелно с обвинението софийски прокурори започнаха разследване на сигнали и информации за връзки на Христов с криминални фигури.

През 2016 година осъденият доживот Стоян Димитров-Толупа обяви публично, че Камбоджанеца е решавал делата на Очите, който е платил много пари на различни корумпирани магистрати за да вкара в затвора тези които му пречат в бизнеса.

Стана ясно също, че семейството на Христов притежава имущество и бизнес, оценявани на над милион лева. Почти всичко обаче се води на името на децата и приятелката на следователя. За тях според Сотир Цацаров в Несебър е публична тайна, че се управляват лично от Христов като бос в сянка. Освен бар „Вира Тики“ Камбоджанеца е собственик и на хотел „Веронели“, разположен на метри от полицейското управление в Слънчев бряг.

При последвалите разпити на персонала се оказа, че макар по документи собственици да се водят роднини на Христов, реален собственик е той. Именно следователят ежедневно контролирал работата на обектите. Подобно съвместяване на дейностите е забранено по закон и стана повод за уволнението на Камбоджанеца, което той моментално обжалва. Първоначално тричленен състав на ВАС го върна на работа, но впоследствие петчленен състав на административния съд окончателно го отстрани. Неговият брат Станимир Христов обаче и до ден днешен е административен съдия в бургаския съд.

Справка сочи, че Иван Христов се занимава с няколко знакови случаи, решени в полза на Димитър Желязков-Очите или останали неприключени.

През 1997 г. следователят разследва атентат срещу кмета на Несебър Живко Георгиев. В показанията си местният управник посочва Очите като поръчител. Тогава обаче Иван Христов не намира виновен.

С недоказана вина, но все пак с арест за Желязков приключво случаят с отвлечените наркомани Петър Мандов и Даниел Метинов. През май 2001 година двамата да похитени от Димитър Желязков и още четирима от обкръжението му – Веселин Василев, Стоян Тодоров, Лъчезар Димитров и Стоян Пенев – Гипса.

Мандов и Метинев. Двамата се занимават с пласиране на дрога по морето. Откарани са до село Баня, където са бити, изнасилвани и измъчвани дълго. Всеки един от тях дава показание и разказва за случая. Наказателната акция срещу тях е заради опита им да пласират дрога самостоятелно, като в показанията им мъжете посочват именно Димитър Желязков като техен мъчител. В крайна сметка Мандов се отърва с прострелян крак, а Метинев с множество тежки рани и фрактура. В този процес обаче Желязков е освободен, а следовател Иван Христов пак не открива виновен.

Следва друг знаков случай – взрива срещу концесионера на плажа в Обзор Рали Пенков. На 13 юли 2005 г. задействана дистанционно адска машина уби съпругата му Златина и 2-годишната им дъщеричка Мария. Пенков е бивш служител на РДВР в Бургас и един от създателите на фирмата „Първа частна милиция“ в града,заедно с Найден Милков и Георги Николов-Мечката. По случая са арестувани Николай Попов-Чайника и Страхил Капелов, но за рекет срещу Пенков. Следовател Христов и тук не открива виновен, макар край морето да е всеизвестно че поръчител на атентата е именно Очите.

Същият следовател работи и по случая с бомбения атентат срещу Димитър Желязков – Очите на 9 ноември 2001 г. Тогава превърната в кола бомба шуменска „Лада” уби неговата съпруга Таня, брат й Славчо Дерелиев и гарда Николай Бъчваров.
Като извършители са осъдени Иван Рибов и Кероп Погосян, а като поръчител- Стоян Димитров – Толупа.

Последният отрича да стои зад покушението и твърди, че истинският поръчител е Петко Кръстев Петров, който обаче изненадващо е освободен с постановление за частично прекратяване на наказателното производство от прокурор Иванка Козарова. Тя пък е свързвана с тогавашния окръжен прокурор на Бургас Емил Христов и вездесъщия следовател Иван Христов. По-късно става ясно че Петко Петров е пренасял бомбата за покушението срещу Очите, направил е самопризнания, но е освободен, защото следовател Христов „не е открил доказателства за вина“.

Петров, който работел за наркобоса Георги Сивков, е искал да отмъсти за неуспешен опит за атентат срещу него. На терасата му е поставена самоделна бомба, която трябва да се взриви с джиесем. В образуваното дело по случая и разпит в полицията Петко посочва Митьо Очите като поръчител срещу него заради спора за наркопазара. Това е и повод Петров да започне организация за отмъщение с последвалия бомбен атентат срещу Димитър Желязков, при който загиват близките му.
Впоследствие Петко Петров е основен и защитен прокурорски свидетел срещу Стоян Димитров-Толупа. Версията е, че в замяна на това той получава свободата си.

Истината започва да се разплита 15 години след бомбения атентат срещу Митьо Очите, когато става ясно, че следователят Иван Христов е участвал в разпита и е оказвал натиск на свидетели за ключовия изход от процеса. Сред тях са Иво Филипов и Сабриш, семейство от Русе.

„Страхувахме се за живота си. Бяхме тормозени. Трябваше да кажем пред съдията това което ни бе наредено“, разказва жената, без да уточнява от кой са тормозени и кой точно им нарежда. Двамата са заведени лично от следовател Иван Христов, както още близо двайсет свидетели, „осигурени“ от хората на Очите.

Сега обаче Сабриш решава да каже истината за скалъпените показания, които пратиха Стоян Димитров – Толупа зад решетките до края на дните му.

„Изпитвам угризения на съвестта че дадохме невярни данни, а човек бе осъден доживот. Този човек има деца, които обичат баща си. Ние също имаме деца. Тежи ми. Сега 15 години след присъдата не носим наказателна отговорност и решихме да кажем за случилото си. Да сме с чиста съвест“, разказва Сабриш.

Жената допълва, че като тях имаи други лъжесвидетели които от страх са били принудени да кажат, каквото им е наредено. Въпреки самопризнанията им обаче бургаската окръжна прокуратура, в лицето на прокурор Красимира Кателиева, не счита, че знаковият случай трябва да бъде ревизиран.

Преди три години Стоян Димитров – Толупа разказа, че е през август 2014 г. бил посетен в бургаския затвор от съдията Борислав Ангелов от ВКС, който го праща доживот в затвора. Това посещение се оказва прецедент – върховен съдия да посети затворник и публично, пред смаяните погледи на надзирателите, да го прегръща като пръв приятел.

Съдията остава 40 минути при осъдения Стоян и разговаря с него. „Бях смутен и не вярвах на очите си. Съдията ми каза, че съжалява за отсъденото наказание. И докато е жив няма да намери покой и ще преразгледа случая”, разказва Толупа. Починалият година по-късно обаче магистрат така и не успява да изпълни обещането си.

В затвора той е придружаван от адвокат Жельо Димитров, който по-късно също лично дава показания пред бургаската прокуратура и разказва за желанието на магистрата преживе. Това обаче не е взето под внимание от държавното обвинение.

Нещо повече, от ръководството на бургаския затвор обявяват, че нямат информация съдията Борислав Ангелов да е посещавал Толупа.

Проверка през 2017 г. обаче установява, че в затворническия дневник за посещения на 12.08.2014 г. под №14 за времето от 17.00 до 17.40 действително е вписано името на покойния вече съдия от ВКС-Борислав Цветанов Ангелов.

Обяснението за опита на администрацията в бургаския затвор да скрие истината не е трудно. Да негов зам.-директор е назначен Методи Владимиров, за когото се знае, че е в близки отношения с Димитър Желязков. Баща му Иван Владимиров е бивш началник на Криминална полиция в Бургас, който впоследствие е назначен във фирмата на Очите „Аркус Секюрите“. Сестрата на Методи Владимиров пък продължава да е юрист в ОД на МВР Бургас и към днешна дата.

„Очите си запази контактите и връзките макар да го притиснаха, сега е интересно какви са шансовете претупаните дела срещу него да се разгледат повторно”, коментират криминалисти. Затова сега на ход е Темида.

Коментирай чрез Фейсбук
Източник:fakti.bg
Сподели с приятели в социалните мрежи
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
loading...

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.