img
Home / Мнения / Проф. Димитър Иванов: Речта на Борисов: европейска претенция и остракизъм

Проф. Димитър Иванов: Речта на Борисов: европейска претенция и остракизъм

/
/
/
Сподели с приятели в социалните мрежи
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

С особено внимание и добронамереност днес започнах да гледам Националната среща на актива на ГЕРБ И СДС с цел анализ на приключилите местни избори.

Всичко приемам: и ентусиазма на политическата победа, и избраните кметове и съветници, и даже приповдигнатия тон.

Но, и това е причината за този ми коментар, – не мога да приема изключително грубата, изпълнена с евтини сарказми и много политическа злъч, реч на лидера на ПП ГЕРБ. Реч, произнесена с едно дерибейско поведение и стил. Реч, недопустима с използваната си фразеология за един премиер на европейска държава. Реч, разцепваща България, а не обединяваща народа ни. Реч, рушаща равновесието между институциите и обиждаща несправедливо президента.

Преди всичко, в тази си публична поява, независимо дали е политически лидер на една партия, даже и да е управляваща, премиерът на Република България бе длъжен да поздрави всички избрани кметове в страната, независимо от техните цветове и политическа идентичност. Премиерът (с опит от вече 10 години!) и правителството като цяло ще работят с всички кметове и днес той трябваше да поздрави политическите партии, съюзи, коалиции и индивидуални кандидати с успешното приключване на местните избори.

Местните избори, независимо от политическата борба, не са мач, и те с техните резултати предопределят за следващия мандат развитието на българските градове, общини и села, бъдещето на хората и децата им.

И кметовете, както досегашните-избрани, така и специално новоизбраните, трябваше на днешната Национална среща да почувстват едно уверение за ефективната кохерентност, за хармоничното взаимодействие на българските институции, готови във всичко да подпомогнат за успешната реализация на регионалната ни политика. Да получат доверието, че управлението в страната като цяло е стабилно, и че институциите действат балансирано.

Вместо това, кметовете, които присъстваха на днешната среща станаха свидетели на една грозна балканска политическа конфронтация.

Може ли доверие в това наше общество да се изгражда когато то самото е раздирано от конфронтиращия стил на управление на своя министър-председател?

Политическата конюнктура, наближаващите парламентарни и президентски избори пък, от своя страна въобще не обясняват, нито пък още по-малко позволяват тона, който днес бе възприет и от бившия президент Росен Плевнелиев и от премиера Борисов. Това злостна критика срещу официални политически партии, парламентарно представени; срещу опозицията; срещу президентската институция; срещу „интелигентните“, както се изказа премиерът. Въобще не считам, че с този тип критика, двамата докладчици издигнаха на нови висини своите авторитети.

Това, че у нас отдавна има криза на интелигентността, е ясно. Но днес бе видно, че тази криза е особено силно изразена сред някои от политическите ни елити.

Нямам никакво право да давам съвети, които не са поискани. Като гражданин на България обаче не мога да не подчертая, че съзнанието за правото на политическо разнообразие и за хетерогенност във вижданията и позициите на партии и личности е определящ, задължителен фактор за качеството на реализирането на ролята, важността и успехът на един премиер.

Икономическият, социален и геополитически контекст, в който днес се развива България, е изключително сложен, рисков и несигурен, и той изисква максимално хармоничното обединяване на всички български граждани, търсещи един още по-прогресивен път на развитие на страната ни, а не политическо поляризиране и конфликти.

Едно отворено общество, към каквото се стремим, е общество, което приема във всички аспекти плурализма на мнения и идеи и което толерира конструктивния диалог. Общество, което пази, благодарение на своите независими институции и на приетите процедури за транспарантност, окупацията на обществото от една партия, окупация на държавата и нейните институции, на администрацията, на икономиката, на комуникациите. Отворено и модерно общество е това, което само си изгражда защитните механизми, за да се предпази от завземането на икономическата и политическата власт от един много тесен съюз или коалиция от партии или камарила от елити.

Между ценностите, които следва да ни вдъхновяват в утрешните ни действия, политическата толерантност заема особено важно място. Идеологическият сектаризъм, който днес отново на „живо“ видях да доминира политическата борба в България, не бива да се превръща в „религиозна“ война.

Няма нищо по-опасно за утрешния ден на България от един дух на реакционност или на политически реванш. Политическата промяна на 1о ноември 1989 г., прегърната от българските граждани, не бе извършена, за да може днес, 30 години по-късно, отново една партия да се идентифицира с държавата.

Казвам всичко това с много вяра и добри мисли, но и със загриженост за бъдещето на България.

Автор: Проф. Димитър Иванов

Източник: „24 май“

България
Коментирай чрез Фейсбук
Източник:fakti.bg
Сподели с приятели в социалните мрежи
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
loading...

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.