img
Home / България / Наш емигрант от Ню Йорк отглежда US боровинки в Сопот

Наш емигрант от Ню Йорк отглежда US боровинки в Сопот

Сподели с приятели в социалните мрежи
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Георги Сотиров е от малцината земеделски стопани, поели предизвикателството да отглежда познатата повече от учебниците, отколкото като масова култура у нас култивирана (американска) боровинка.

Идеята се заражда в Щатите, където той и семейството му живеят повече от 20 години.

Там се запознава с растението, чиято селекция, както и масовото му производство са на завидно ниво. Запален по вкусния и полезен плод, той решава почти на шега и по-скоро като хоби да създаде свое насаждение, но в България.

Връща се в родния Сопот и пробно залага от американската боровинка 400 квадрата, като носи разсад от Америка. След това купува два парцела земя в землището на Сопот. На единия е плантацията му с американска боровинка, а на другия е засадил лешници, които е „заразил“ с трюфели. Като вкус култивираната боровинка е коренно различна от балканската. Тя е доста по-сладка от нея и с по-едри плодове.

Повечето хора я търсят заради полезните качества и неслучайно тя е в топ 10 на най-здравословните храни.

Боровинковото стопанство на Георги Сотиров е на площ от 1,5 декара. По схема са насадени 940 растения от 9 различни сорта. Те са с различна ранозрелост, което предполага по-дълго присъствие на пазара. Монтирано е капково напояване. Цялото насаждение е покрито с предпазна мрежа против градушки, а на няколко места висят огромни жълти топки.

Тяхната роля е да пазят растенията от птици. Според климатичните условия в подбалканския град беритбите започват около средата на юни и приключват месец по-късно. Сотиров не пръска срещу болести и неприятели, а плевенето е само на ръка. Категоричен е, че на сто процента производството му е биологично, но няма сертификат.

Китапът е доста скъп и не е оправдано да се дават пари за това всяка година.

Затова продукта не продавам като биологичен, но за себе си съм спокоен, че е такъв. Следвам принципа си, че на хората трябва да предлагам толкова качествена храна, колкото и на моето семейство.

В началото Георги Сотиров много трудно набавил посадъчния материал, тъй като в България почти не се произвежда. Малка част от него е внесъл от Щатите, а по-голямата – от Полша. Преди 2-3 години разбрал, че в Казанлък има лаборатория, в която произвеждат инвитро култивирана боровинка. Същото се прави и в Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян. И когато се наложи наесен за презасаждане, купува посадъчен материал от Казанлък заради по-доброто качество. Въпреки че по образование не е агроном, стопанинът е натрупал големи знания за отглеждането на растенията, даже прилага свои технологични иновации.

Тази година съм решил да експериментирам.

Половината градина ще подрежа през есента, а останалата част – през пролетта, за да видя какъв ефект ще има. Идеята за капковото напояване да е по-високо над земята е моя. Тъй като боровинката е с много плитък корен, затова вдигнах капката по-нагоре и когато падне и се удари в почвата, се „пръска“ и прави по-голямо водно петно още на повърхността. По този начин по-голяма площ поема влага. Ефектът от това е положителен, доказателство за което е доброто развитие на растенията.

Предпазната мрежа против градушка поставих преди две години.

Инвестицията в нея е голяма, но ако човек иска от малка площ да получи добра реколта и качествена продукция, разходите са оправдани. А функцията на големите висящи надуваеми жълти топки е да плащат птиците, по-точно „страшилища“ са изрисуваните по тях очи на соколи и орли. И наистина нито една птица не е влязла до момента да кълве от боровинките. Другите предпазни средства, което прилагам от тази година, са уреди, които издават звук като писукане. Тяхната роля е да прогонват подземни неприятели като къртици, както и змии и гущери. Според описанието за тяхната функционалност три броя могат да покрият площ от един декар. Аз обаче купих и монтирах пет, за да обхвана цялата площ, и за моя радост тази година влечуги не съм виждал тук.

За мен тази градина е един малък рай.

Направихме нещо, с което се занимаваме с удоволствие и от хоби се превърна в бизнес, което и доходи ни носи. В интерес на истината първоначалната инвестиция е голяма, но това не трябва да е бариера за старт на производство. Посадъчният материал е доста скъп и както аз го внесох от САЩ и други страни, това допълнително вдигна себестойността.

Само конструкцията за градушка ми излезе 11 хил. лв. Като се прибави и сумата за покупка на земята, ако човек няма своя, парите са доста, но постепенно се избиват. За това основно помага добрата цена, която има продуктът на пазара. Така че е необходим сериозен първоначален капитал.

Понеже култивираната боровинка тепърва се налага на пазара в България, а и е скъп продукт, пазарът е малко труден, но реализацията постепенно започва „да влиза в релси“. Преди 4 години се договорих с голяма търговска верига за доставка на плодовете и съм доволен от партньорството с тях. От миналата година предлагам и в две пловдивски вериги.

Източник: marica.bg

Коментирай чрез Фейсбук
Източник:fakti.bg
Сподели с приятели в социалните мрежи
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
loading...

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.