img
Home / Мнения / Най-скъпите избори в света

Най-скъпите избори в света

/
/
/
Сподели с приятели в социалните мрежи
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Участвах в изборите и вместо удволетворение от изпълнения дълг, изпитвам угризение. Чувствам се безпомощен пред поредния пример на корупция, която прозира зад поредната изборна пародия. Този път имахме на разположение три луксозни листа бяла, полукартонена хартия с около 71 имена, мнозинството от които напълно неизвестни. Тази хартия е вносна и скъпа. Пред българските институции натоварени с провеждането на избори, парите явно не са проблем. В близко бъдеще няма да се изненадам, ако в България се появят бюлетини с „воден печат“.

В дългия списък на кандидати липсваше само някаква българска „Чичолина“ за да бъде избора максимално объркващ. И така пред софиянци застанаха 71 кандидати, претенденти за кметския стол, докато в десетмилионния Париж кандидатите са между 5 и 10! Това също е тактика за размиване на недоволството от настоящото управление на града. Широко отворените врати за „демокрацията“ с абсурдното усложняване на процеса с върволицата номера, драскане, сгъване, перфориране и късане, объркват избирателите и губят времето на преброяващите гласовете. Само математици със слонско търпение могат да попълнят протоколите без да припаднат. Кавгите около неразбираемите преференции, продължават до зори, но Михаил Константинов се прави на глух.

Професорът често цитира френската система, но пропуска да каже, че във Франция преференции няма. На фона на тази българска действителност резултата на младия „надпартиен“ Борис Бонев е забележителен. Поздравление заслужава напливът на гласоподаватели, които не се подадоха на внушението, че ако гласуват за Бонев, гласът им ще бъде загубен! Прекалено сложния процес, освен възможността за объркване, струва пари. Много пари.

Не става дума да купуване на гласове. Това е друг въпрос, въпреки, че може би някъде има връзка. Всичко намирисва на измиване на ръце на гузни държавни служители, които изнамират максимално сложни процедури за да не каже някой, че изборите са фалшиви. Казва ви го човек прекарал целия си професионален живот в хартиената промишленост и който редовно участва в броенето на бюлетините (безплатно) на всички избори във Франция от 40 години насам.

Първата даденост, която гарантира равнопоставеността е хартията. Тя е рециклирана, евтина и непрозрачна. Всеки кандидат поръчва колкото бюлетини са му необходими на печатар, който избира самият той. Формата е един и същ за всички. Името е четливо с големи черни букви, които изключват употребата на очила. Забранена е всякаква употреба на химикалки, задраскване, сгъване и късане. С други думи, всичко което може да предизвика спорове между членовете на избирателните комисии. Кандидатът погасява фактурата на услугата със собствени средства. Парите му се връщат от държавата, ако надхвърли 4% от гласувалите.

В сравнение с рисковете, които поемат френските кандидати, на българските – държавата им осигурява участие, без финансов риск, като им доставя сложно изфабрикуваните бюлетини, от съответния държавен монополист. И тук се крие едно съществено противоречие със законите на пазарната икономика. Без всякаква публичност, което означава липса на конкуренция, под чадъра на „сигурността“, съвсем близко съм до заключението, че купувачът на хартията за избори, вече има „Къща за гости“ на Халкидики.

Понеже Наполеон е казал, че малък чертеж е по-важен от дълго слово, тук публикувам френски избирателни бюлетини. Дали става дума за кмет или президент, принципа е същият. Индивидуален риск, скромност и най-ниски, ограничени от закона, разходи. Докато „щедрата“ българска избирателна система, бърка в джоба на данъкоплатците, без те да си дават сметка за легалната злоупотреба с тяхното доверие.

За десерт ви предлагам сравнение между луксозните български фишове за паркиране, които са цветни, лакирани и покрити със някакво сребърно мастило, което съответно е краткотрайно, с френските. Един случайно пребиваващ в София чужденец би помислил, че инвестира в „ценни книжа“, ако спре колата си в Зелена или Синя зона.

До българския лукс, можете да видите съответната френска пестеливост – бележка, по-скоро бележчица, за паркиране – също на рециклирана хартия.

България
Коментирай чрез Фейсбук
Източник:fakti.bg
Сподели с приятели в социалните мрежи
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
loading...

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.